Командирът на Св. св. Климент Охридски: Връщайки се от Антарктида, времената винаги са по-бурни
Българският боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " плава в пролива на Дрейк на север на връщане към България от българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън. Той навлезе в пролива в 18:00 – 18:30 часа локално време на 9 февруари, подхождайки западно от остров Сноу (от Южните Шетлендски острови) и около няколко айсберга в плитчините към острова, оповестиха от " ВВМУ Н.И. Вапцаров ".
" Скоростта към сегашния миг, която е позволена за пролива, е от порядъка на 9 – 9.5 възела, като това основно зависи от хидрометеорологичните условия и упованията на морето. Това е покрай оптималната скорост на кораба, която в дадени моменти при положително течение или при умерено море може да стигне и до 11 възела ", сподели командирът на кораба капитан втори сан Николай Данаилов.
Според него към сегашния миг изискванията са прелестни за корабоплаване. " Естествено Дрейк си е най-проклетното място на планетата и упованията изцяло съответстват с това, което виждаме към този миг ", показва командирът.
" Има много висока вълна, за благополучие с значителен интервал от порядъка на 9 – 10 секунди, което не разрешава даже при височина на вълната от 4 – 5 метра ние да плаваме умерено. Вятърът е сдържан сред 10 до 12 метра в секунда като чакаме тази нощ (на 10 против 11 февруари) усилване напразно в границите на до сред 15 и 17 метра в секунда, при което чакаме и образуваме ветрова вълна, само че за благополучие този фронт е за малко и ще премине бързо и няма да образува спомагателна ветрова вълна, която да затрудни доста корабоплаването. Видимостта е намалена непрекъснато в тази част на годината към края на летния сезон (в южното полукълбо). Напълно се оправдават метеорологичните прогнози във връзка с образуването на гъста мъгла в пролива на Дрейк, тъй че видимостта е от порядъка на 2 до 3 благи най-много ", сподели капитан Данаилов.
По думите му прекосяването на Дрейк става за два до три дни най-вече според от метеорологичните условия. " В момента разчитаме, че за към две и половината денонощия ще успеем да прекосим пролива ", сподели командирът на българския боен научноизследователски транспортен съд.
Това е четвъртото прекосяване на Дрейк от българския транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " след плаванията в две направления през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през експедицията когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година се оказа помощ на бедстващата яхта с 13 души на борда. Според капитан Данаилов това са малко прекосявания, с цел да има съпоставения. " Но бих желал да споделя, че на отиване към Антарктида времето постоянно е доста благосклонно към нас, това че Антарктида не приема с отворени прегръдки. Връщайки се постоянно има такива малко по-бурни времена, които наподобяват за този персонален състав да изпадат в положение да си мислите, че леденият континент в действителност не желае да ни пусне от неговата прегръдка. Но ние по този начин или другояче малко по малко се отдалечаваме от континента като връщането както постоянно е една концепция по-горещо от всичко ", уточни командирът.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ " Н. Й. Вапцаров “, чийто шеф флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водачите на Южния океан оказва помощ и третият капитан сан Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили. На борда има и 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция отпред с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 откриватели от Испанското географско сдружение отпред с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един академик от Англия.
Проливът Дрейк е прочут с честните стихии – едни от най-силните на Земята със западен вятър, който може да доближи над 120 километра в час, сниман с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра талази и доста айсберги. Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните елементи на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован проток на Земята с широчина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му доближава над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е обещано от английския откривател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на британския капитан Франсис Дрейк, който той приписва първо прекосяване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско корабоплаване по-късно на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 година
Следващата спирка на " Св. св. Кирил и Методий " ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има огромна общественост от потомци на българи, изселили се през 20-те години на предишния век.
" Скоростта към сегашния миг, която е позволена за пролива, е от порядъка на 9 – 9.5 възела, като това основно зависи от хидрометеорологичните условия и упованията на морето. Това е покрай оптималната скорост на кораба, която в дадени моменти при положително течение или при умерено море може да стигне и до 11 възела ", сподели командирът на кораба капитан втори сан Николай Данаилов.
Според него към сегашния миг изискванията са прелестни за корабоплаване. " Естествено Дрейк си е най-проклетното място на планетата и упованията изцяло съответстват с това, което виждаме към този миг ", показва командирът.
" Има много висока вълна, за благополучие с значителен интервал от порядъка на 9 – 10 секунди, което не разрешава даже при височина на вълната от 4 – 5 метра ние да плаваме умерено. Вятърът е сдържан сред 10 до 12 метра в секунда като чакаме тази нощ (на 10 против 11 февруари) усилване напразно в границите на до сред 15 и 17 метра в секунда, при което чакаме и образуваме ветрова вълна, само че за благополучие този фронт е за малко и ще премине бързо и няма да образува спомагателна ветрова вълна, която да затрудни доста корабоплаването. Видимостта е намалена непрекъснато в тази част на годината към края на летния сезон (в южното полукълбо). Напълно се оправдават метеорологичните прогнози във връзка с образуването на гъста мъгла в пролива на Дрейк, тъй че видимостта е от порядъка на 2 до 3 благи най-много ", сподели капитан Данаилов.
По думите му прекосяването на Дрейк става за два до три дни най-вече според от метеорологичните условия. " В момента разчитаме, че за към две и половината денонощия ще успеем да прекосим пролива ", сподели командирът на българския боен научноизследователски транспортен съд.
Това е четвъртото прекосяване на Дрейк от българския транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " след плаванията в две направления през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през експедицията когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година се оказа помощ на бедстващата яхта с 13 души на борда. Според капитан Данаилов това са малко прекосявания, с цел да има съпоставения. " Но бих желал да споделя, че на отиване към Антарктида времето постоянно е доста благосклонно към нас, това че Антарктида не приема с отворени прегръдки. Връщайки се постоянно има такива малко по-бурни времена, които наподобяват за този персонален състав да изпадат в положение да си мислите, че леденият континент в действителност не желае да ни пусне от неговата прегръдка. Но ние по този начин или другояче малко по малко се отдалечаваме от континента като връщането както постоянно е една концепция по-горещо от всичко ", уточни командирът.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ " Н. Й. Вапцаров “, чийто шеф флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водачите на Южния океан оказва помощ и третият капитан сан Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили. На борда има и 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция отпред с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 откриватели от Испанското географско сдружение отпред с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един академик от Англия.
Проливът Дрейк е прочут с честните стихии – едни от най-силните на Земята със западен вятър, който може да доближи над 120 километра в час, сниман с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра талази и доста айсберги. Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните елементи на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован проток на Земята с широчина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му доближава над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е обещано от английския откривател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на британския капитан Франсис Дрейк, който той приписва първо прекосяване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско корабоплаване по-късно на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 година
Следващата спирка на " Св. св. Кирил и Методий " ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има огромна общественост от потомци на българи, изселили се през 20-те години на предишния век.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ